The Sound of Silence

The Sound of Silence / Звукът на тишината

Привет мрак, мой стари приятелю
Дойдох да поговорим отново
Заради видение, което меко пристъпва
Оставило семената си, докато спях
И едно видение посадено в съзнанието ми
Все още остава със звукът на тишината

В безсънни сънища вървя сам
Тесни павирани улици
Под ореола на уличните светлини
Обърнах врат към студенината и влагата

Когато очите ми бяха прободени
От светлината на неоновите лампи
Които разцепват нощта
И докосват звукът на тишината

И в голата светлина видях
Десет хиляди човека, може би повече
Хора, говорещи без да приказват
Хора, чуващи без да слушат

Хора пишещи песни
Които гласовете никога не споделят
И никой не смее
Да наруши звукът на тишината

“Глупаци” казах аз “Вие не знаете
Тишината като рак расте
Чуйте думите ми, с които да ви науча
Хванете ръцете ми, с които да ви достигна”
Но думите ми паднаха като тихи дъждовни капки
И ехтяха в кладенците на тишината

А хората се покланяха и молиха
На неоновият Бог, когото създадоха
И знака освети предупреждението си
И думите, които формираше

А знака гласеше
“Думите на пророците
Са написани на стените на подлезите
и жилищните коридори”
И прошепна в звука на тишината

Саймън и Гарфънкъл (Simon & Garfunkel) е американски рок дует съставен от Пол Саймън и Арт Гарфънкъл. Двамата се срещат докато участват в пиесата „Алиса в страната на чудесата“, на 1 януари 1966 г. „The Sounds of Silence“ / The sound of silence / достига първо място в поп класациите, а седемнадесет дни по късно е издаден и албума „The Sounds of Silence“

вижте изпълнение на живо – тук / чуйте случайна песен

обложка – discogs.com / снимка – simonandgarfunkel.com / текст – otkrovenia.com