Jacques Brel – Ne Me Quitte Pas

Jacques Brel – Ne Me Quitte Pas

Не ме напускай

Не ме напускай!
Трябва да забравя.
Всичко може да се забрави.
Онова, което вече отминава!
Да забравиш времето на
неприятностите.
И загубеното време.
Да знаеш как
да забравиш тези часове,
които понякога убиваха
въпроса “защо”,
щастието на сърцето.
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!

Аз ще ти подаря
перли от дъжд,
дошли от страни,
в които не вали!
Ще дълбая земята
до сетния ми час,
за да покрия тялото ти
със злато и светлина.
Ще съградя царство,
където любовта ще е господар!
Където любовта ще е закон!
Където ти ще си кралицата!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!

Не ме напускай!
Ще ти измисля
безсмислени думи,
които само ти ще разбереш!
Ще ти говоря
за онези любовници,
които едва два пъти
възпламениха сърцата си.
Ще ти разкажа
историята на този цар,
умрял, защото не е
могъл да те срещне!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!

Често виждахме
огънят да се възпламенява
от древния вулкан,
който мислехме за прекалено стар!
Той е, изглежда, като
изгорените земи,
които дават повече жито,
от един добър април!
И когато дойде нощта
за едно пламтящо небе,
червеното и черното
няма ли да се слеят?!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!

Не ме напускай.
Няма повече да плача.
Няма повече да говоря.
Ще се скрия тук,
за да те гледам
как танцуваш и се смееш!
Да те слушам
как пееш и се смееш!
Остави ме да стана
сянка на твоята сянка,
сянка на ръката ти,
сянка на кучето ти,
НО…
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!
Не ме напускай!

още музика, още от Jacques Brel

Споделете с приятели
  •  
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •   
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *