По улицата лунна светлина пълзи –
прогонва лятната горещина;
звук от стъпки някъде звучи,
животът ми – мираж в мараня.
Храмът ни е изграден на улицата лунна,
сред балдахини правиме любов.
Сладостта обгръща ме благоуханна
и кожата ми оцветява ароматът нов.
Докосвам те едва, а сърцето ми избухва.
Единственото – да те задържа – не рухва!

Светлината лунна по кожата ти си играе,
една целувка ме потапя в твойта сладост.
Заспивам в теб, нощта нехае
и няма думи – само истина и радост.
Движим се нагоре и надолу заедно,
вдишваме, издишваме без нито звук;
телата ни се реят тъй безпаметно,
краката пода не докосват – повей, пух …
Никой като мен не те познава,
никой не познава твоя свят,
силата ми днес ме обладава –
в твоите ръце е моят бряг.

Не заспиваме, за да държим ръцете си.
Целуваме се и говорим, да сме себе си.
Мечтаем заедно и чувства ме изпълват,
дори когато стая двамата делим.
Не затваряме очи – делата ни не свършват,
щом всичко изречем, можем да заспим.

Приглуши светлините и дрехите свали,
всичко в мене до възбуда литна,
всяка капка чувство с мен вкуси,
нека ти покажа любовта си ненаситна!

Споделете с приятели

 2