Показания пред съда
Показания пред съда
Съдят мъж за предумишлено убийство. Съдията дава думата на подсъдимия да представи своята версия за убийството.
– Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора.
Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази.
Оказа се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята.
Когато го внесе вътре и се стопли, се раздвижи и жената го видя да пропълзява под дивана.
И нададе невероятен писък.
Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става.
Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя.
В този момент дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата.
Аз обаче реших, че змията ме ухапа, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода.
Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам.
Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката.
Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя го усетила, изкрещя и припадна.
Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна.
Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жената на съседа с окървавена чанта в ръце и решиха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия – заради едно смоче.
Те не ни повярваха, но точно тогава смокчето реши да докаже истината и изпълзя.
Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв автомобил се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали.
Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал.
Но пък загасиха патрулката.
След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите получиха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре.
И тогава, господин съдия, я застрелях…
