Наръчник за гладко и правилно писане
Наръчник за гладко и правилно писане
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите – откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с… многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда, чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил – както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази – още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, – така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae(*заб.2), за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.
*Забележка: Интернет-фолклор, през превода на Умберто Еко, адаптиран от Нева Мичева
*Забележка 2:
CAPTATIO BENEVOLENTIAE – ораторски термин от античността
С помощта на световните интернет ресурси се опитах да си обясня конкретното значение на латинския израз captatio benevolentiae.
Срещнах го със следните значения:
– жест на добра воля;
– угодничене;
– търсене на благосклонност;
– активиране на симпатия;
– уеднаквяване на възгледите.
С Captatio benevolentiae се обозначава употрябаваната в античността риторическа фигура. В началото на текста авторът с ласкави, похвални слова се обръща непосредствено към читателя/слушателя. В театъра дълго време просъществувала тази традиция да се открие предстоящото сценично действие с използването на Captatio benevolentiae. Така започвало и някое по-дълго прозаично литературно произведение. В риториката с този израз се назовава техника, която изисква в началото на изложението, което се прави пред публика, да се създаде приятно впечатление на този, който чете или слуша. Използват се красиви слова, чрез които да се спечели благосклонността или снизходителното отношение на публиката.
В днешно време подобни учтиви фрази са част от стандартния репертоар на всяка реч.
