YVES MONTAND – Les Feuilles Mortes

Сухите листа

О, толкова бих искал да си спомниш
дните щастливи на приятелството с теб,
животът най-красив тогава беше,
по-ярко слънцето, от днес блестеше.

Листата сухи, сбирани с лопата,
ти виждаш, аз не съм забравил,
и като тях, изхвърлени с лопата –
скръбта и спомените аз съм изоставил.

И северният вятър ги отвява,
в нощта студена на забрава…
Но виждаш, споменът остава
за песента, която бе ми пяла…

Листата сухи, сбирани с лопата
скръбта и спомените също като тях,
а любовта ми – мълчалива, вярна
усмихната бе винаги и благодарна.

Обичах те, ти беше тъй красива,
как бих могъл за миг да те забравя?
Животът най-красив тогава беше,
по-ярко слънцето от днес блестеше.

Ти беше ми най-нежния приятел,
остана ми единствено да страдам,
но песента от теб, за мен изпята
до сетен дъх ще чувам в тишината.

Това бе песен дето ни сближава,
ти ме обичаше – обичах те и аз,
да бъдем двама с теб си заслужава –
ти влюбена бе в мен, а в тебе аз.

Животът, влюбени отдалечава,
почти неусетно и даже без шум
и от пясъка морето заличава
стъпките, оставени от тях.

Това бе песен дето ни сближава,
ти ме обичаше – обичах те и аз,
да бъдем двама с теб си заслужава –
ти влюбена бе в мен, а в тебе аз.

Животът, влюбени отдалечава,
почти  неусетно и даже без шум
и от пясъка морето заличава
стъпките, оставени от тях.

Превод Любомир Попов

Споделете с приятели