Тя дойде при мен една сутрин,
една самотна неделна сутрин.
Косата и се разлетя
от студения зимен вятър.
Не знам как ме откри,
защото вървя в тъмнината
и разрухата, които ме заобикаляха,
на битки, които не можах да спечеля.
У-о-о-о

Попита ме за имената на враговете ми.
Казах и, че имам нужда от няколко мъже,
за да се бия и да убия братята им,
без мисъл за любов или за Бог.
Поисках и коне,
за да стъпча враговете си.
Така нетърпелива беше моята страст,
която погълна този прахоснически живот.
У-о-о-о

Но тя не мислеше за битката,
която превръща хората в животни.
Толкова лесно започва,
а е невъзможно да се прекрати.
Тя, майка на всички ни,
ме посъветва тъй мъдро тогава.
Страхувах се да тръгна сам
и я попитах дали ще остане.
У-о-о-о

О, лейди, направо ми подай ръка
и ми позволи да остана тук до теб.
Имай вяра и надежда
за мир, каза тя.
Изпълни сърцето ми с живот –
няма чест в численото превъзходство,
няма грешка.
Но когато се нуждаеш от мен,
бъди сигурен, че няма да съм надалече.
У-о-о-о

След казаното тя си замина
и ме остави безмълвен.
Стоях и гледах, докато
черният и плащ не изчезна.
Теглото ми не е лесно,
но сега знам, че не съм сам.
Откривам нова надежда всеки път,
когато мисля за онзи ветровит ден
и ако някой ден тя те посети,
внимателно отпий от мъдростта и.
Вземи кураж от нея.
Като подарък.
И и кажи “Здравей” от мен.
У-о-о-о

Споделете с приятели