Едно щъркелче питало майка си:
- Мамо, мамо, къде е сега татко? Какво прави толкова време, та го няма у дома?
А майката на щъркелчето му отговаря с благ глас и нравоучително така, хем пък и гордо от заниманията на мъжа си, който се явява и баща на въпросното щъркелче:
- Татко ти, мойто момче, сега лети по света и носи бебенца на хората, а те много му се радват и той им носи щастие!
От което пък щъркелчето останало много доволно, щастливо чак, и се заело с щъркелчешките си работи, докато един ден не се върнал баща му, дъртият щъркел. Посрещнали го вкъщи радостни, няма как, таткото, патер фамилиа един вид се е завърнал и всички се въртели около него и чакали да разкаже по какви далечни земи е бил и как е носил щастие на хората под формата на бебета, въпреки че повечето биха предпочели други работи, някои например не биха имали нищо против някое Ферари, други - бунгало на брега на екзотичен остров около екватора, ама на, бебета носи и тва е, не мож се оплака даже. Както и да е, не ние ще решаваме кое е щастие и кое - нещастие, нали?
И ето, дошъл дългоочакваният момент и майката попитала отпочиналия и разнежен от вниманието съпруг, той и щъркел, и баща:
- Разкажи, скъпи, какво прави през цялото това време? Трудно ли ти беше?
На което щъркелът се усмихнал, ама така някак си странно се усмихнал! Може да кажем, че направо нищо човешко нямало в неговата усмивка, което не може да се обясни само с ноторно известният факт, че щъркелите не се усмихват като хората, не е само с това! Имало нещо такова в усмивката му, може би цинично, може би издевателско, знам ли? Нещо крайно неподходящо за щъркел-носител на щастие, да не говорим пък за пример на подрастващото щъркелско поколение. Абе нахилил се щъркелът, почти примляснал, доколкото физиологията му позволявала това действие, изкашлял се, примижал някак си доволно и казал:
- Абе, ходих да плаша едни гимназистки!

Споделете с приятели

 1