Стриптийзбар

 

Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса дали да има стриптийз в хотел СССР.
– Има го по цяла Америка, трябва да го предложим и ние! – казва млад служител.
– Добре, но на кого да възложим тази задача? – пита полковник Судаев.
– Да я възложим на Зина Ивановна! – предлага Никанор. – Млада е, нека се развива!
– Не, не! Баща ѝ е с неясно минало…
– Тогава Полина Фьодоровна!
– Луди ли сте? Чичо ѝ е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам Марфа, чистачката! Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена “Ленин”! Тя е нашият човек!

Речено-сторено.
Ден преди откриване на стриптийзбара, комисията присъства на репетицията. Тръгнала песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед свалила забрадката си, после с вперен поглед в бъдещето бавно разкопчавала синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърлила на земята и останала само по розови ватирани кюлоти!
Пълна тишина в залата. Накрая полковник Судаев казва:
– Ако трябва да съм откровен – въобще не разбирам какво му харесват на това американците!


Споделете с приятели