Ти отмина, ти отмина, ти отмина
Сякаш сън, сякаш сняг,
сякаш дъжд, сякаш пролет и есен,
и зима…

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.

И една ароматна тъга
почна лекичко да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.

А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.

Ах каква,ах каква синева
сме забравили някога тука.
Синева,синева…

Споделете с приятели