Васил Найденов – Синева
Ти отмина, ти отмина, ти отмина Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима… Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз