Ти отмина, ти отмина, ти отмина Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима… Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз
Честен човек съм, Обичам най-доброто Не ми липсват жени, пари и любов. Обяздил коня си препускам през планината Звездите и луната Те ми показват пътя Ай, ай, ай, ай Ай, ай моя любов Ай моя чернокоске на моето сърце Обичам да свиря на китара Обичам
Луната е толкова ярка, нощта е толкова хубава! Дръж си сърцето тук, близо до моето. Животът е сън – ние сънуваме. Изпревари луната, хвани вятъра, язди нощта до края Улови деня, изправи се срещу светлината. Искам да прекарам живота си, обичайки те, дори това да
Мъж разглежда химикалките, разположени на тезгяха. – Бих искал да избера една за жена ми, казва той на продавача. – Разбира се, искате да й направите малка изненада? – Да, може и така да се каже. Тя искаше кожено палто.
– Вчера набрах цели три кофи гъби в гората за тъща ми. – Ами ако се окаже, че са отровни? – Какво означава “ако се окаже”?!
Една стъпка – отивам си завинаги. Една силна стъпка, една стъпка, която правя напред. Две стъпки – тръгвам си, без да те гледам. Вече съм толкова надалече, две стъпки и вече съм те забравила. Три стъпки – вече съм на изток, на юг, на запад.
Tалисманът от кожата ти ми каза, че аз съм кралицата на твоите капризи Че съм асото на сърцата, които се разхождат из изкушеннията ти Талисманът от кожата ти ми разказа, че юздите на седлото ти ще паднат Когато някоя нощ, отчаяни от любов Паднем заедно,
Lords of the boards Царе на дъската Любимият ми сноуборд на краката Или излитам, или отивам във гората Но кой да видя- задава се отдолу Човек с дъска на гръб и със зелено поло. „И сега летя, като ангел към небето”- каза той- „След мен
Едно, две, три, четири, пет – всички са в колата, така че да потегляме към магазина за алкохол на ъгъла. Момчетата казаха че искат джин и сок, но аз наистина не искам – заради запоя миналата седмица, трябва да остана малко скрит, защото само говоренето
Бооооц! Авария в космическа станция, централният компютър трябва да се оправи до два часа, инак ще свърши кислородът и космонавтът ще умре. Запретнал той ръкави, грабнал поялника, и поправя платката. По едно време чува: – Бооооц! – и усеща, че някой го докосва по рамото.