Миленита – Любовта
Миленита – Любовта Любовта Първо беше сънят, после беше мъглата После беше дъждът, а след него дойде и тъгата Но във празната стая отново потъвам във нея Любовта, без която живея Беше пролет, и лято, и есен, и зима А перата ми бавно се сменяха
