Richard Marx – Right Here Waiting Oceans apart day after day And I slowly go insane I hear your voice on the line But it doesn’t stop the pain If I see you next to never How can we say forever Wherever you go Whatever
Нека потанцуваме стилно, нека потанцуваме мъничко Раят може да почака, ние само гледаме небесата Надявайки се на най-доброто, но очаквайки най-лошото Ще пуснете ли бомбата или не Нека умрем млади, или нека живеем вечно Нямаме силата, но никога не казваме никога Седим в пясъчника, животът
Изпит в университета. Професорът изпитва студентка, която очевидно не е подготвена. След многократни опити, да изцеди някакви знания от нея, професорът казва: – Съжалявам, колежке, но при това положение не мога да ви пусна. – При това положение, аз също – отговорила студентката.
Историята се развива в автомобил, в който пътува съпружеска двойка. зад волана е мъжът, до него седи жената. Той кара колата, а тя я управлява, всичко е както обикновено. Не бързат заникъде, поради което си се возят с 60 км/ч, когато изведнъж жената казва: –
Аз вървя сам И когато вървя в тъмното През нощта-по пътя или в парка Когато светлината започне да се променя Понякога се чувствам малко странно Тревожа се,когато е тъмно Страх от тъмнината,страх от тъмнината Постоянно ме е страх,че някой е наблизо Страх от тъмнината,страх от
Това е животът Life Is Life Когато дадем свойта сила, и най-доброто от нас, всяка минута във всеки час не мислим за другите. И получим силата, и най-доброто за нас, когато всеки даде всичко, тогава всеки всичко ще получи. Това е животът! Това е животът,
Скъпа, любовта е един изгарящ огън. Остани, за да се разраснат пламъците. Скъпа, не го оставяй да ти открадне сърцето, защото е лесно, да, лесно. Момиче, тази игра не може да продължава вечно. Защо не можем да сме заедно? Опитай се – не му позволявай
Всички ние дойдохме в Монтрьо на брега на Женевското езеро за да направим записи в мобилното студио Нямахме много време Франк Запа и the Mothers бяха на най-доброто място,съществуващо наоколо Но някакви глупаци със сигнален пистолет го изравниха със земята Дим над водата,огън в небесата
Мило дете на времето ти ще видиш линията Линиятя, прокарана между доброто и злото Виж слепеца, стрелящ по света Куршумите летят отнемат животи Ако си бил зъл, господарю аз се обзалагам, че си бил То и ти си бил покосен от летящо олово По-добре затвори
Дълбоката меланхолия, това е краят за мен, дълбоката меланхолия, това е краят за мен, жестокият свят, дърпащ ме надолу, прави трудно да видя бъдещето. От три дена не съм чувал моето момиче, знам, че нещо не е наред. От три дена не съм чувал моето