Nouela – The Sound of Silence

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

Здравей, мой стари приятелю мрак,
дойдох да поговоря с тебе пак,
защото някакво видение пося
в съня ми свойте странни семена,
това видение остава досега
дълбоко някъде заровено в ума
сред звук на мъртва тишина.

В съня си тревожен самотно вървях
по улички тесни, покрити с паваж,
под ореола на улична крушка
от студ и от влага в яката се гушех,
когато внезапно неонов проблясък
разцепи нощта и очите ми сряза,
докосвайки звука на тишината.

И в тази гола светлина видях аз
как десет хиляди души вървяха.
Хора, говорещи без нищо да казват,
хора, слушащи без всъщност да чуват,
хора, пишещи песни, които не пеят,
и никой от тях така и не смее
на тишината звука да преодолее.

“Глупаци”, казах им, “Така и не разбрахте,
че тишината като тумор се разраства.
Послушайте думите ми и ще научите,
вземете оръжията ми и ще сполучите.”
Но като дъжд мойте думи се стекоха
и в извора на тишината отекнаха.

И хората все тъй се молеха и кланяха
на бога неонов, който те си направиха.
А знакът блесна със предупреждение
и думите оформиха се в изречение,
което казваше: “Словата на пророците
написани върху стените на метрото са,
четат се върху всяка жилищна фасада.”
И шепнат се във звуците на тишината.

____________________________________________________________________________

THE SOUND OF SILENCE

Hello darkness, my old friend,
I’ve come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
‘Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dare
Disturb the sound of silence.

“Fools” said I, “You do not know
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you,
Take my arms that I might reach you.”
But my words like silent raindrops fell,
And echoed
In the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning,
In the words that it was forming.
And the sign said, “The words of the prophets
are written on the subway walls
And tenement halls.”
And whisper’d in the sounds of silence.