В един обичаен следобед,
в стая пълна с празнота,
без колебание признавам, че
бях загубен между страниците
на Книгата пълна със смърт.
Четях как ще умрем сами
и как ако сме добри, ще почиваме в мир
там, където пожелаем.

В Твоята къща искам да бъда.
Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам…

И на смъртния си одър ще се моля,
на боговете и ангелите,
като неверник , на всеки,
който ще ме отведе в Рая.
На мястото, което помня,
бях там толкова отдавна…
Небето се беше разтворило,
кръвта беше проляна.
И там ти ме поведе…

В Твоята къща искам да бъда.
Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам, сам…

И продължих да чета,
докато деня се изгуби.
Седях, потънал в разкаяние,
за всичко, което съм сторил,
за всичко, което съм отрекъл
и в това, което съм сгрешил.
Унесен в мечти до смъртта си
ще продължавам да се скитам…

В Твоята къща искам да бъда.
Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам, сам…