Атила – Но как
Атила – Но как
Атила – Но как
Роден в началото на българският преход,
заченат с идея да не чуе соц ехо!
Надежда за бъдеще светло, събрана в него!
Кажи му толкова, сякаш го прегърбва леко!
Виждам го често, винаги ходи със слушалки!
В калта оставя стъпките от кецовете стари!
Пътува с метрото или с тролей градски.
Център и крайни квартали, еднакво адски!
И не е от заспалите, учи и работи,
дава всичко, за да види шанс за нови хоризонти!
И пак не е достатъчно, сякаш затворен в скоби!
Противозачатъчно, убива в зародиш мечти свободни!
Подиграващо заплащане, окови!
Дипломите са подробности, не доводи, sorry!
Вижда реалността, преди очите да затвори,
да заспи с един милион въпроси без отговори!
Но как тук да оцелее?
Но как да избяга от безвремие?
Но как образован и способен?
Но как от живота си нещо да вземе?
Но как достатъчно да вади?
Но как по стандарти нормални?
Но как да не се отчайва?
Но как повече от себе си да дава?
С родителите си още живее!
И не е, защото умее пари да пилее!
Бачка и пак пачка не може да съхрани!
Въпреки че допринася към семейния бюджет с трохи!
Възможности разтяга, като ластик!
Всеки ден от баща си получава натиск!
В чий дом живее и чий хляб яде, нали.
Скоро като свърши висшето си ще се издължи. Дали?!
Може би в друга държава, за тва затваря се в стаята, където разсъждава!
Дали да бяга? Колко ще струва и как?
Зад граница един живот спокоен на общак!
Или пък западна специализация?
Струваща, колкото софийска метростанция!
Слушалки на ушите слага, преди очи да затвори!
С един милион въпроси без отговори!
Но как независим тук да бъде?
Но как с енергия да стане утре?
Но как с отношения нормални?
Но как да не бъде тук удавник?
Но как навън да не избяга?
Но как на чужденци да се покланя?
Но как без любимите си хора?
Но как още сила да вземе, за Бога?
Отговор дойде с лъчите първи –
знаеше, че няма всичко родно да загърби!
Мъртви въглени, без корени зад граница изсъхват.
Тъмни кораби без пътници бродещи потъват.
Пътят към целта често е бавен,
но извора до теб ли е няма как да си жаден.
А той е в сърцето на тези,които те обичат!
Той загърби съмнения знаеше, че тук такива има.
Не ще избяга, той тук ще остане
и даже ще намери с още кво да се захване!
Нова работа, призвание там до сърцето, но близо
да слага щастие, не само приход.
И скоро хиляди възможности отварят се,
даже в буря той има своето пристанище.
Слушалки на ушите слага, там има отговори,
които стигат даже за един милион въпроси.
Но как от това, което съм, да бягам?
Но как с работа, която не понасям?
Но как на идеи да изневерявам?
Но как за стотинки да се унижавам?
Но как да не вярвам в таланта си?
Но как с него да не вадя хляба си?
Но как да не съм с моите близки хора?!
Но как от умора да спра да се боря?!
още музика, заповядайте при нас в чата
Атила – Но как
